С поглед леден

Не това не беше сянка

не това не беше стон,

но не беше и надежда

търсеща от мрака вън подслон.

Тъмна фигура – не сянка

с шапка стара и балтон

дъждът ръмеше по тротоара

и на нему даваше подслон.

Надеждата била умряла

за всички други а за него не

но той не вярваше във хора

а  в погрознели стари зверове.

И не би бил тъй изправен

в мрака ширещ се надлъж

ако не беше най-достоен

както казаха веднъж.

...

Не той не беше най-последен

ни през вековете пръв да беше

Но изправен с поглед леден

срещу всички им стоеше.