Море ли бе или стихия
или зов нещастен в нощта,
но върни се ти и моля те спаси я
от дълбоките води на любовта.
Неволно може би се тя изгуби,
Неволно тя попадна в този край.
Но ти тръгна си и я прокуди
И тръгна тя към нейният безкрай.
Но защо отново ти се върна?
Сърцето спря й в своя бяг.
Човекът с тъмно расо я прегърна,
Загуби се на този бряг.
И там където вълната се разбива
удавиха се с нея и нейните мечти.
Тъжно е когато тя заспива,
А някой гледа безучастно отстрани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар