Някъде и някога се той изгуби
някъде в странен сън
и потънал някога в своите мисли
не видя що ставаше отвън.
А времето пагубно минава
минава даже още как
но той се рееше в безкрая
на тъмните си мисли пак.
Може би е малко тъжно
че така потънал в сън
не виждаш ти какво е нужно
а само някакъв далечен звън.
Някъде и някога е всичко
но най-вече е сега
и щеше ли да е
различно
в някоя по-друга синева?
Няма коментари:
Публикуване на коментар